Логическата диалектика е обусловена и квалифицирана също така от предлозите „в“ и „за“, които никога не ни водят до прякото преживяване на реалното.

Природните феномени далеч не са такива, каквито учените ги виждат.

Със сигурност веднага щом се открие някакъв феномен, той веднага се оценява или дефинира от този или онзи труден термин на научния жаргон.

Ясно е, че тази много трудна терминология на съвременната наука служи само за прикритие на невежеството.

Животът с всичките си процеси и явления се разгръща минута по минута, от момент на момент и когато научния ум го държи, за да го анализира, той всъщност го убива.

Всяко заключение, направено от природно явление, по никакъв начин не е същото като конкретната реалност на явлението. За съжаление, умът на учения, измамен от личните си теории, твърдо вярва в реалността на заключенията си.

Халюциниращият интелект не само вижда във феномените отражението на своите концепции, но освен това – и това е най-лошото, иска по диктаторски начин да накара всички феномени да се случат точно и абсолютно същите като концепциите, които има в интелекта си.

Феноменът на интелектуалната халюцинация е очарователен. Никой от тези глупави учени, ултрамодерни, не би приел реалността на собствената си халюцинация.

Разбира се, учените от тези времена по никакъв начин не биха приели да бъдат оценени като халюциниращи.

Силата на само-хипнозата ги кара да вярват в реалността на всички тези понятия на научния жаргон.

Ясно е, че халюциниращия ум предполага, че е всезнаещ и диктаторски иска всички процеси в природата да протичат в посоката на неговата многознайност.

Щом се появи нов феномен, той го класифицира, назовава и го поставя на това или онова място, сякаш наистина го е разбрал.

Има хиляди термини, измислени, за да обозначават феномените, но псевдо-мъдреците не знаят нищо за реалността на термините.

Като ярък пример за всичко, за което свидетелстваме в тази глава, ще посочим човешкото тяло.

В името на истината можем да твърдим със сигурност, че това физическо тяло е напълно непознато за съвременните учени.

Твърдение от този вид може да изглежда много нагло пред папите на съвременната наука и несъмнено заслужаваме да бъдем отлъчени от тях.

Ние обаче имаме много солидни основи, за да направим такова страхотно твърдение. За съжаление, заблудените умове са толкова убедени в своята псевдо-мъдрост, че изобщо не биха могли да приемат суровата реалност на своето невежество.

Ако кажехме на йерарсите на съвременната наука, че граф Калиостро от 16ти, 17ти и 18ти век продължава да живее и днес, ако им кажем, че забележителният Парацелз, изтъкнат и известен лекар от Средновековието, съществува и до днес, бъдете сигурни, че ще се смеят с нас и никога няма да приемат нашите твърдения.

И все пак е така: автентичните Мутанти1б.пр.: Това означава промененото, трансформираното, диференцираното. живеят на повърхността на земята днес, безсмъртни човеци с тела, датиращи от хиляди, хиляди години преди.

Авторът на тази книга познава Мутантите, но не пренебрегва съвременния скептицизъм, заблудата на учените и състоянието на невежество на многознайниците.

В заключение, по никакъв начин не бихме изпаднали в грешката да вярваме, че фанатиците на научния жаргон ще приемат реалността на нашите необичайни твърдения.

Тялото на всеки Мутант е явно предизвикателство за научния жаргон от тези времена.

Тялото на всеки мутант може да промени формата си и да се върне в нормалното си състояние без никакви щети.

Тялото на всеки мутант може незабавно да проникне в четвъртото измерение и дори да приеме каквато и да е растителна или животинска форма и след това да се върне в естественото си състояние, без да има никакво увреждане.

Тялото на всеки Мутант яростно се противопоставя на старите книги по официална анатомия.

За съжаление, нито едно от тези твърдения не може да победи халюциниращия научен жаргон.

Тези господа, седнали на своите твърди папски тронове, неизбежно биха ни гледали с презрение, може би с гняв, може би с малко тъга.

Но истината е такава, каквато е, и реалността за Мутантите е истинско предизвикателство за всяка съвременна теория.

Авторът познава Мутантите, но не очаква някой да му повярва.

Всеки орган на човешкото тяло се контролира от закони и сили, които дори не са известни на халюциниращите на научния жаргон.

Елементите на природата сами по себе си са непознати за официалната наука. Най-добрите химически формули са дефицитни. Н2O, два водородни атома и един кислороден атом за образуването на водата, е нещо емпирично.

Ако се опитаме да комбинираме кислорода с водорода в лабораторията, той не става вода или нещо друго, тъй като тази формула е дефицитна. Липсва огнения елемент, само с този споменат елемент може да се направи вода.

Интелектът, колкото и блестящ да изглежда, никога не може да ни отведе до преживяването на Истината.

Класификацията на веществата и трудната терминология, с която те са кръстени, служи само като прикритие за невежество.

Фактът, че интелектът иска това или онова вещество да има определено име и характеристики е абсурдно и непоносимо.

Защо интелектът се приема за всезнаещ? Защо се заблуждава, вярвайки, че веществата и явленията са такива, каквито той мисли, че са? Защо интелектът иска природата да бъде перфектно копие на всичките му теории, концепции, мнения, догми, предубеждения, предразсъдъци?

В действителност природните явления не са такива, каквито вярвате, че са, а веществата и силите на Природата по никакъв начин не са такива, каквито интелектът си мисли.

Пробуденото Съзнание не е умът, нито споменът, нито каквото и да било. Само освободеното съзнание може пряко да изпита реалността на свободния живот в своето движение за себе си.

Ние обаче трябва категорично да потвърдим, че докато съществува някакъв субективен елемент в нас самите, съзнанието ще продължи да бъде бутилирано в този елемент и следователно не може да се радва на непрекъснато и перфектно просветление.

 


Всички права запазени! © ГНОСИС БЪЛГАРИЯ



Споделете на публикация