В съответната вътрешна работа с ограничение на нежеланите елементи, които носим вътре в нас, понякога прониква раздразнението, умората и засягането.
Несъмнено е нужно винаги да се връщаме към първоначалната отправна точка и да преоценяваме основите на психологическата работа, ако наистина копнеем за коренна промяна.
Любовта към Езотеричната Работа е от съществено значение, когато наистина искаме пълна вътрешна промяна.
Докато не заобичаме Психологическата Работа, която води до промяна, преоценката на принципите става повече от невъзможна.
Би било абсурдно да предположим, че бихме могли да се интересуваме от Работата, ако всъщност не сме стигнали до там да я обикнем.
Това означава, че любовта е необходима, когато се опитваме да преоценим основите на психологическата работа.
Преди всичко е наложително да се знае какво е това, което се нарича Съзнание, тъй като има много хора, които никога не са се интересували да научат нещо за него.
Всеки обикновен човек знае, че боксьорът нокаутиран на ринга губи Съзнание.
Ясно е, че щом нещастният боксьор се съвземе, той си възвръща Съзнанието.
Следователно, всеки разбира, че има ясна разлика между личността и съзнанието.
Идвайки в света, всички ние имаме 3% Съзнание и 97%, разделени на подсъзнанието, инфрасъзнанието и несъзнаваното.
3% от пробуденото Съзнание може да се увеличи, докато работим върху себе си.
Не е възможно да се увеличи Съзнанието чрез чисто механични или физически процеси.
Несъмнено Съзнанието може да бъде пробудено само въз основа на съзнателна работа и доброволни страдания.
Трябва да разберем, че в нас има различни форми на енергия. Първа: механична енергия. Втора: жизнена енергия. Трета: психическа енергия. Четвърта: умствена енергия. Пета: енергия на волята. Шеста: съзнателна енергия. Седма: енергия на чистия дух.
Колкото и да увеличаваме чисто механичната енергия, никога не бихме успели да пробудим Съзнанието.
Колкото и да увеличаваме жизнените енергии в себе си, никога не бихме събудили Съзнанието.
В нас протичат много психологически процеси, без Съзнанието изобщо да се намесва.
Без значение колко голяма е дисциплината на ума, менталната енергия никога няма да успее да събуди различните функции на Съзнанието.
Силата на волята, колкото и да се увеличава до безкрайност, не успява да пробуди Съзнанието.
Всички тези форми на енергия се ескалират до различни нива и измерения, които нямат нищо общо със Съзнанието.
Съзнанието може да се събуди само чрез съзнателна работа и правилни усилия.
Малкият процент от Съзнанието, който човечеството има, вместо да се увеличава, обикновено се губи в живота.
Ясно е, че когато се идентифицираме с всички събития от нашето съществуване, ние безполезно използваме енергията на Съзнанието.
Би трябвало да гледаме на живота като на филм, без никога да се идентифицираме с комедия, драма или трагедия. По този начин бихме спестили съзнателна енергия.
Съзнанието само по себе си е вид енергия с най-висока честота на вибриране.
Не бива да бъркаме Съзнанието с паметта, тъй като те са толкова различни едно от друго, колкото светлината на фаровете на автомобила по отношение на пътя, по който минаваме.
Много действия се извършват в нас самите, без никакво участие на това, което се нарича Съзнание.
Много корекции и пренастройки се извършват в нашето тяло, без да е необходимо участието на Съзнанието.
Двигателният център на нашето тяло може да управлява кола или да насочва пръстите, които удрят клавишите на пиано, без ни най-малко участие на Съзнанието. Съзнанието е Светлината, която несъзнанието не улавя.
Слепите не възприемат слънчевата светлина, но тя съществува сама по себе си.
Трябва да се отворим, за да позволим на Светлината на съзнанието да влезе в плашещия мрак на самите нас.
Сега ще разберем по-добре значението на думите на Йоан, когато той казва в Евангелието: „Светлината дойде в тъмнината, но тъмнината не я разбра“.
Но би било невъзможно светлината на Съзнанието да проникне в мрака на самите нас, ако преди това не използваме прекрасното чувство за психологическо самонаблюдение.
Трябва да направим път светлината да осветява тъмните дълбини на Егото на Психологията.
Никой не би се самонаблюдавал, ако не се интересува от ПРОМЯНА. Такъв интерес е възможен само когато човек наистина обича вътрешните учения.
Нашите читатели сега ще разберат защо ги съветваме да преоценяват инструкциите, които се отнасят до работата върху себе си отново и отново.
Пробуденото съзнание ни позволява пряко да изживеем реалността.
За съжаление „интелектуалното животно“, погрешно наричано човек, очарован от силата на формулиране на диалектическия рационализъм, е забравил диалектиката на съзнанието.
Несъмнено силата за формулиране на логически възприятия е дълбоко слаба.
От тезата можем да преминем към антитезата и чрез дискусия да стигнем до синтеза, но последният сам по себе си продължава да бъде интелектуална концепция, която по никакъв начин не може да съвпада с реалността.
Диалектиката на съзнанието е по-пряка. Позволява ни да изживеем реалността на който и да е феномен сам по себе си.
Природните явления по никакъв начин не съвпадат с концепциите, изразени от ума.
Животът се разгръща от момент на момент и когато го хванем за анализ, го убиваме.
Когато се опитваме да правим изводи за концепции, като наблюдаваме този или онзи природен феномен, всъщност спираме да възприемаме реалността на феномена и виждаме само в него, отражението на остарелите теории и концепции, които по никакъв начин нямат нищо общо с наблюдавания факт.
Интелектуалната халюцинация е очарователна и ние искаме да принудим всички природни явления да съвпадат с нашата диалектическа логика.
Диалектиката на Съзнанието се основава на преживяни преживявания, а не на чисто субективен рационализъм.
Всички природни закони съществуват в нас и ако не ги открием във вътрешния си свят, никога няма да ги открием извън нас.
Човекът се съдържа във Вселената и Вселената се съдържа в Човека.
Истинско е това, което човек изпитва сам в себе си. Само Съзнанието може да експериментира с реалността.
Езикът на Съзнанието е символичен, дълбоко смислен и само пробудените могат да го разберат.
Който иска да събуди Съзнанието, трябва да ограничи в себе си всички нежелани елементи, които съставляват „Егото“, „моето Аз“, в което е бутилирана СЪЩНОСТТА.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.