Хората работят всекидневно, борейки се за оцеляване, искат по някакъв начин да живеят, но не са щастливи.
Това, дето се говори за щастието е като на патагонски (неразбираемо) и по-сериозното е, че хората го знаят. Обаче във всичките тези горчилки, струва ми се, че не губят надежда някой ден да го постигнат, без да знаят нито как и нито по какъв начин.
Бедни хора! Колко страдат! Но искат да живеят, страхуват се да загубят живота си…
Ако хората разбираха нещо от Революционната Психология, вероятно щяха да мислят по друг начин. Истината е, че не знаят нищо, искат да продължават да живеят в нещастието си и това е всичко.
Съществуват приятни и много хубави моменти, но това не е щастие. Хората бъркат удоволствието с щастието.
Диви празници, пиянство, оргии, това са зверски удоволствия, но не е щастие… Въпреки че има празници без напивания, без зверски удоволствия, без алкохол и т.н., но нито това е щастие…
Учтив ли си? Как се чувстваш, когато танцуваш? Влюбен ли си? Обичаш ли истински? Как се чувстваш, танцувайки с този, когото обожаваш? Позволете ми да се отнеса малко твърдо в този момент, казвайки ви, че нито това е щастие.
Ако вече си остарял, ако не те привличат такива удоволствия, ако ти причиняват гнусота, извини ме, ако ти кажа, че щеше да е различно, ако беше млад, пълен с илюзии.
Така или иначе, каквото и да кажем, танцуваш или не танцуваш, влюбваш ли се или не, имаш или нямаш това дето се нарича пари, ти не си щастлив, въпреки че си мислиш обратното.
На всекиго отминава живота му, търсейки навсякъде щастието и умира, без да го срещне.
В Латинска Америка са много тези, които се надяват да спечелят някога първият лотариен билет от лотарията, вярват, че така ще постигнат щастието. Някои наистина печелят, но не постигат с това желаното щастие.
Когато някой е млад, сънува идеалната жена, някаква принцеса от «Хиляда и една нощи», нещо специално. След това идва суровата реалност на фактите: жена, малки деца да отглежда, трудни икономически проблеми и т. н.
Няма съмнение, че колкото децата растат, проблемите също растат докато станат нерешими…
Доколкото малкото момче или момиче расте, обувките стават всеки път по-големи и цената по-висока, това е категорично. Колкото децата растат, цената за дрехите расте все повече.
Ако има пари, тогава няма проблеми по тази част, обаче ако няма пари нещата стават сериозни и всички страдат много…
Всичко това става по-годно за живеене ако малко или много жената е добра. Обаче ако бедният мъж е рогоносец, «ако му слагат рога», за какво му е притрябвало да печели пари?
За щастие съществуват изключителни случаи, възхитителни съпруги, истински партньори, колкото в благоденствието толкова и в нещастието. Обаче в края на краищата, най-лошото от всичко е, че мъжът не знае да я оцени и я изоставя заради други жени, които ще му вгорчат живота.
Много са дъщерите, които сънуват «небесносиният принц», но за съжаление нещата стават много различно и фактически бедната жена се жени за един палач…
Най-голямата илюзия за една жена е постижението да има една хубава къща и да стане майка: «Святото Предопределение». Обаче и да ѝ се падне добър съпруг (нещо много трудно) накрая всичко свършва: синовете и дъщерите се женят, заминават или се отплащат лошо на родителите и къщата затваря окончателно.
По принцип в този жесток свят, в който живеем не съществуват щастливи хора. Всичките бедни човешки същества са нещастни.
В живота се запознахме с много магарета с пари, пълни с проблеми, несъгласия, супер-натоварени с данъци и т.н. Не са щастливи.
За какво ти е нужно да си богат, ако не си добре със здравето? Бедни богаташи! Понякога са по-нещастни и от който и да е скитник.
Всичко е преходно в този живот: нещата отминават, лицата, идеите и т.н.
Тези, които имат пари минават и онези, които нямат също отминават и никой не познава истинското щастие.
Много искат да избягат от себе си чрез алкохола и наркотиците, обаче истината е, че не само не успяват с едно такова бягство, но най-лошото е, че остават в примката на един ад на извращение.
Приятелите на алкохола, или марихуаната, или ЛСД и т.н. се изгубват магически, когато извратеният решава да промени живота си.
Бягайки от „Себе си”, от „Аз Самия”, щастието не се постига. Би било интересно да „хванем бика за рогата“, да наблюдаваме „егото“, да го изучаваме, за да открием причините за болката.
Когато някой открие реалните причини за толкова нещастия и горчилки, ясно е, че може да направи нещо…
Ако сме способни да привършим веднъж за винаги със «Себе Си», с «Пиянствата Си», с «Пороците Си», със «Привързаността Си», които причиняват толкова болка в сърцето ми, ако сме способни да приключим с проблемите, които разкъсват ума ми и ме разболяват и т.н. и т.н., категорично е, че тогава ще дойде към нас това, което не принадлежи на времето, това, което се намира отвъд тялото на чувствата и на ума, това, което реално е непознато за интелекта и се нарича: ЩАСТИЕ!
Безспорно, колкото Съзнанието продължава да е затворено, блокирано вътре в «СЕБЕ СИ», в «САМИЯТ АЗ» по никакъв начин не може да опознае реалното щастие.
Щастието има един вкус, който «СЕБЕ СИ» и «САМИЯТ АЗ» никога не са познавали.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.