Един Кодекс на Анауак се казва: „Боговете създадоха хората от дърво и след като ги създадоха, те ги сляха с божествеността“; и след това добавя: „Не всички хора успяват да се интегрират с божествеността“.
Безспорно, първото нещо, което е необходимо, е да се създаде човека, преди да може да се интегрира с реалното.
Интелектуалното животно, погрешно наричано човек по никакъв начин не е човек.
Ако сравним Човека с интелектуалното животно, ще можем сами да проверим конкретния факт, че интелектуалното животно, макар и физически подобно на човека, е психологически напълно различно.
За съжаление, всеки мисли погрешно, приема, че са човеци и квалифицират се като такива.
Винаги сме вярвали, че човекът е царят на сътворението. Интелектуалното животно до момента е показало, че то не е цар нито на себе си. Ако той не е цар на собствените си психологически процеси, ако не може да ги ръководи доброволно, още по-малко ще може да управлява Природата.
По никакъв начин не бихме могли да приемем, че човекът е превърнат в роб, неспособен да се управлява и превърнат в играчка на зверските природни сили.
Тоест, той или е цар на вселената, или не е. В последния случай фактът, че той все още не е достигнал състоянието на човека, изглежда неоспорим.
Вътре в половите жлези на интелектуалното животно Слънцето е поставило семената за човека.
Очевидно тези семена могат да растат или да бъдат загубени завинаги.
Ако искаме тези кълнове да се развият, е изключително важно да си сътрудничим с усилията, които Слънцето полага, за да създаде Човеци.
Автентичният човек трябва да работи усилено с очевидната цел да премахне от себе си нежеланите елементи, които носим в себе си.
Ако истинския човек не елиминира такива елементи от себе си, той за съжаление ще се провали. Това ще бъде отхвърляне на Космическата Майка, провал.
Човекът, който наистина работи върху себе си, за да пробуди Съзнанието, ще може да се интегрира с божественото.
Привидно слънчевия човек, интегриран с божествеността, става всъщност и сам по себе си СВРЪХЧОВЕК.
Не е толкова лесно да станеш СВРЪХЧОВЕК. Несъмнено пътят, който води към СВРЪХЧОВЕКА, е отвъд доброто и злото.
Нещото е добро, когато ни устройва, а лошо, когато не ни устройва. Престъплението също се крие между кадансите на стиха. Има много добродетели в нечестивите и много нечестие в добродетелните.
Пътят, който води до СВРЪХЧОВЕК, е Пътят на Ръба на Бръснача. Този път е пълен с опасности отвътре и отвън.
Злото е опасно, доброто също е опасно. Страшния път лежи отвъд доброто и злото, той е ужасно труден.
Всеки морален кодекс може да ни спре по пътя към СВРЪХЧОВЕКА. Привързаността върху тези или онези минали дни, върху тези или онези сцени, може да ни спре по пътя, който стига до СВРЪХЧОВЕКА.
Нормите, процедури, независимо колко мъдри, независимо дали са заплетени в този или онзи фанатизъм, в този или онзи предразсъдък, в това или онова понятие, могат да ни попречат да се придвижим към СВРЪХЧОВЕКА.
СВЪРХЧОВЕКЪТ познава доброто от злото и злото от доброто, грабва меча на космическата справедливост и се намира отвъд доброто и злото.
СВЪРХЧОВЕКЪТ, ликвидирайки в себе си всички добри и лоши ценности, се превръща в нещо, което никой не разбира, той е лъчът, той е пламъкът на универсалния дух на живота, блестящ в лицето на някой Мойсей.
Във всеки магазин по пътя някой отшелник предлага своите подаръци на СВРЪХЧОВЕКА, но той продължава пътя си извън добрите намерения на отшелниците.
Това, което хората казаха под свещения портик на храмовете, е много хубаво, но СВРЪХЧОВЕКЪТ е отвъд богобоязливите шеги на хората.
СВРЪХЧОВЕКЪТ е мълнията и словото му е гръмотевицата, която разрушава силите на доброто и злото.
СВРЪХЧОВЕКЪТ озарява тъмнините, но те мрази СВРЪХЧОВЕКА.
Тълпите оценяват СВРЪХЧОВЕКА като извратен поради факта, че той не принадлежи към безспорните догми, нито в благочестивите фрази, нито в здравословния светкавично морал на сериозните хора.
Хората се отвращават СВРЪХЧОВЕКА и го разпъват сред престъпниците, защото не го разбират, защото го предубеждават, като го виждат през своя психологически обектив на това, което се смята за свято, дори и да е зъл.
СВРЪХЧОВЕКЪТ е като гръмотевицата, която пада върху дегенерати или като блясъка на нещо, което не се разбира и се губи в мистерията.
СВРЪХЧОВЕКЪТ не е нито свят, нито извратен, той е отвъд светостта и извращението. Но хората го оценяват като светец или като перверзен.
СВРЪХЧОВЕКЪТ блести за момент в тъмнината на този свят и след това изчезва завинаги.
Вътре в СВРЪХЧОВЕКА блести Червеният Христос, Революционният Христос, Господарят на Големия бунт.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.