Несъмнено има тъмна страна в самите нас, която ние не познаваме или не приемаме. Трябва да донесем светлината на Съзнанието към тази тъмна страна.
Целта на нашите гностични изследвания е да направим самопознанието по-осъзнато.
Когато има много неща в нас самите, които не знаем или не приемаме, тогава тези неща ужасно усложняват живота ни и всъщност ни причиняват всякакви ситуации, които биха могли да бъдат избегнати чрез самопознанието.
Най-лошото е, че ние проектираме непознатата и несъзнавана страна на себе си на други хора и я виждаме в тях.
Например ние ги виждаме като мошеници, неверници, нещастници и т.н. по отношение на това, което носим в себе си.
Гносисът казва за това, че живеем в много малка част от себе си. Това означава, че нашето Съзнание се простира до много ограничена част от нас самите.
Идеята на Гностичната Езотерична Работа е да разширим ясно собственото си Съзнание.
Несъмнено, докато не сме добре свързани със себе си, няма да сме добре свързани с другите и резултатът ще бъде конфликти от всякакъв вид.
От съществено значение е да станете значително по-осъзнати чрез пряко самонаблюдение.
Общо Гностично правило във Вътрешната Гностична Работа е, че когато осъждаме човек, можем да бъдем сигурни, че това е същата точка, срещу която трябва да работим в себе си.
Това, което критикуваме толкова много у другите, е нещо, което почива на тъмната страна в самите нас и което дори не знаем и не искаме да разпознаем.
При такива условия нашата тъмна страна е много голяма, но когато светлината на самонаблюдението осветява тази тъмна страна, Съзнанието расте чрез опознаването на самите нас.
Това е Пътят на Ръба на Бръснача, дори по-горчив от жлъчката. Мнозина го започват и много редки са тези, които стигат до целта.
Както Луната има скрита страна, която не може да се види, неизвестна страна, така се случва и с Психологическата Луна, която носим в себе си.
Очевидно Психологическата Луна се сформира от Егото, моето Аз, Себе си.
В тази психологическа луна ние носим нечовешки елементи, които плашат, ужасяват и които по никакъв начин не бихме приели да имаме.
Труден е този път на ИНТИМНАТА САМОРЕАЛИЗАЦИЯ НА БИТИЕТО… Колко пропасти! Какви трудни стъпки! Какви ужасни лабиринти!
Понякога вътрешният път след много завои, ужасяващи изкачвания и изключително опасни спускания, се губи в пясъчни пустини, не знаем къде отива и нито лъч светлина не ни озарява.
Пътека, изпълнена с опасности отвътре и отвън. Път на неизказани мистерии, където духа само дъхът на смъртта.
По този вътрешент път, когато човек мисли, че се справя много добре, всъщност се справя много зле.
По този път, когато човек мисли, че се справя много зле, всъщност се справя много добре.
В този таен път има моменти, в които никой не знае кое е добро и кое е лошо.
Това, което обикновено е забранено, понякога се оказва справедливо; това е вътрешният път…
Не всички морални кодекси във вътрешния път са нужни. Хубава поговорка или хубаво морално учение могат в даден момент да се превърнат в много сериозна пречка за вътрешната самореализация на Битието.
За щастие, Вътрешният Христос, от самите дълбини на нашето Битие, работи интензивно върху нас, страда, плаче, разрушава много опасни елементи, които носим в себе си.
Христос се ражда като дете в сърцето на човека, но тъй като премахва нежеланите елементи, които носим в себе си, той расте малко по малко, докато не стане пълноценен човек.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.