Интимният Христос възниква вътрешно в работата, свързана с унищожаването на Психологическото Его.
Очевидно Вътрешният Христос се появява само на върха на нашите умишлени усилия и доброволни страдания.
Идването на Христовия Огън е най-важното събитие в живота ни.
Интимният Христос извършва всички умствени, емоционални, двигателни, инстинктивни и сексуални процеси.
Несъмнено Интимният Христос е нашия дълбок, вътрешен Спасител.
Той е перфектен и влизайки в нас изглежда несъвършен; бидейки целомъдрен, изглежда така, сякаш не е, бидейки прав, изглежда все едно не е.
Това е подобно на различните отражения на светлината. Ако използваме сини очила, всичко ще изглежда синьо, а ако използваме червени, ще виждаме всичко в този цвят.
Той е бял, но всеки един го гледа с цветните си психологически очила. Ето защо, гледайки го, хората не го виждат.
Предприемайки всички психологически процеси, Господът на съвършенството страда неописуемо.
След като стане човек сред хората, той трябва да премине през много изпитания и да претърпи неописуеми изкушения.
Изкушението е огън, триумфът над огъня е светлина.
Посветеният трябва да се научи да живее опасно; така е написано. Това е известно на Алхимиците.
Посветеният трябва решително да премине пътя на ръба на бръснача. От двете страни на трудния път има ужасни бездни.
По трудния път на разрушаването на Егото, има сложни пътеки, които имат своите корени именно в реалния път.
Очевидно от Пътя на Ръба на Бръснача има множество пътеки, които не водят никъде; някои от тях ни водят до бездната и отчаянието.
Има пътища, които биха могли да ни направят велики в тези или онези области на Вселената, но по никакъв начин не биха ни върнали в обятията на Вечния Общ Космически Отец.
Има очарователни пътеки, с най-светия външен вид, неизразими, за съжаление те могат да ни отведат само до потопената инволюция на адските светове.
В Работата по разрушаване на Егото трябва да се отдадем напълно на Вътрешния Христос.
Понякога възникват проблеми, които са трудни за решаване. Веднага пътят се губи в необясними лабиринти и не знаем къде отива. Само абсолютно подчинение на Вътрешния Христос и на Отца, който е в тайна, може да ни води разумно в такива случаи.
Пътят на Ръба на Бръснача е изпълнен с опасности отвътре и отвън.
Конвенционалният морал е безполезен; моралът е роб на обичаите; на епохата; на мястото.
Това, което някога е било морално, сега става неморално. Това, което е било неморално през Средновековието, сега може да се окаже морално. Това, което е неморално в една държава, може да е морално в друга и т.н.
В работата по разрушаване на егото понякога се случва, че когато мислим, че се справяме добре, всъщност вървим много зле.
Промените са задължителни по време на езотеричния напредък, но реагиращите хора остават бутилирани в миналото; те се вкаменяват във времето и гърмят и трещят срещу нас, докато правим дълбоки психологически пробиви и радикални промени.
Хората не понасят промените на посветения; те искат той да остане вкаменен в миналото.
Всяка промяна, която прави посветеният, веднага се класифицира като неморална.
Разглеждайки нещата от този ъгъл в светлината на Христовата работа, можем ясно да докажем неефективността на различните морални кодекси, написани в света.
Несъмнено Христос се проявява и въпреки това е скрит в сърцето на истинския човек; Поемайки различните ни психологически състояния, той е непознат за хората, които всъщност го квалифицират като жесток, неморален и перверзен.
Парадоксално е, че хората се покланят на Христос и въпреки това го назовават с такива ужасяващи квалификации.
Очевидно несъзнателните и спящите хора искат само исторически, антропоморфен Христос на статуи и нечупливи догми, към който те лесно могат да приспособят всичките си несръчни и остарели морални кодекси и всички свои предразсъдъци и условия.
Светът никога не може да си представи Интимния Христос в човешкото сърце. Тълпите се покланят само на статуята на Христос и това е всичко.
Когато човек говори на тълпите, когато им обяви грубия реализъм на революционния Христос; на червения Христос, на бунтовника Христос, той веднага получава квалификации като следните: богохулство, еретик, зъл, нечестен, кощунство и т.н.
Такива са и тълпите, винаги в безсъзнание, винаги заспали. Сега проумяваме защо разпнатия на Голгота Христос извиква с цялата сила на душата си: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят“.
Христос в себе си като един, се явява като множество, ето защо беше казано, че това е Универсалното съвършено единство. На този, който знае, словото му дава сила, никой не го е произнесъл, никой няма да го произнесе освен този, който ГО Е ВЪПЛЪТИЛ.
Въплъщаването му е фундаментално в напредналата работа на множественото Его.
Господът на съвършенството работи вътре в нас, доколкото ние съзнателно се стремим в Работата над себе си.
Работата, която Интимният Христос трябва да свърши в нашата собствена психика, става ужасно болезнена.
Всъщност нашият Вътрешен Учител трябва да живее целия си кръстен път в самите дълбини на нашата собствена душа.
Написано е: „Бог помага на тези, които си помагат“. Също така е написано: „Помогнете си и аз ще ви помогна“.
Молитвата към Божествената Майка Кундалини е ключова, когато става въпрос за разбиване на нежелани психически агрегати, но Интимният Христос в най-отдалечените дълбини на нас самите действа разумно според собствените си отговорности, които Той поставя на раменете си.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.