Няма съмнение, че има голяма разлика между мисленето и чувството, това е безспорно.
Има голяма студенина сред хората, това е студът на това, което е маловажно, на повърхностното.
Тълпите вярват, че важното е това, което не е важно, те приемат, че последната мода, или най-новият модел автомобил, или въпросът за основната заплата е единственото сериозно нещо.
Те наричат сериозни неща: всекидневника, романтичното приключение, мързеливия живот, чашата ликьор, конните надбягвания, бикоборствата, автомобилните състезания, надбягването с бикове, клюките, клеветите и т.н.
Очевидно, когато мъжът на деня или жената от салона за красота чуят нещо за езотериката, тъй като това не е нито в плановете им, нито в техните събирания, нито в сексуалните им удоволствия, те отговарят не знам с плашеща студенина или просто си извиват устата, повдигат раменете и се оттеглят небрежно.
Тази психологическа апатия, тази плашеща студенина се основава на две неща: първо най-огромното невежество и второ най-абсолютната липса на духовни притеснения.
Липсва един контакт, един токов удар, който никой не дава в магазина, нито сред онова, което се смята за сериозно, още по-малко в удоволствията в леглото.
Ако някой беше в състояние да даде на студения глупак или на повърхностната жена електрическото докосване на момента, искрата на сърцето, някакъв странен спомен, или нещо не знам си какво прекалено интимно, може би тогава всичко би било различно.
Но нещо измества тайния глас, първото предчувствие, интимния копнеж; евентуално глупаво нещо, красивата шапка на витрината или бюфета, изисканото сладко в ресторанта, срещата на приятел, който по-късно няма за нас значение и т.н.
Глупости, простотии, които не са трансцендентални, но имат сила в даден момент да потушат първата духовна притеснение, интимния копнеж, незначителната искра на светлината, предчувствието, което, без да знаем защо ни е притеснило за миг.
Ако тези, които днес са живи трупове в студени нощни клубове или просто продавачи на чадъри в склада на Царската улица, не бяха задушили първото интимно притеснение, в този момент те биха били светила на духа, адепти на светлината, автентични човеци в пълния смисъл на думата.
Искрата, предчувствието, загадъчната въздишка или не знам си какво, се усещат от месаря на ъгъла, от обущаря или от първокласния лекар, но всичко е напразно, защото глупостта на личността винаги гаси първата искра на светлина; тогава идва студът на най-страшното безразличие.
Несъмнено Луната рано или късно поглъща хората. Тази истина е неизбежна.
Няма човек, който в живота никога да не е усещал предчувствие, странно притеснение, за съжаление всичко в личността, независимо колко глупаво, е достатъчно, за да превърне в космически прах онова, което в нощната тишина ни е докоснало за момент.
Луната винаги печели тези битки, храни се със собствените ни слабости.
Луната е ужасно механична. Лунният хуманоид, напълно лишен от всякакво слънчево притеснение, е несвързан и се движи в света на мечтите си.
Ако някой направи това, което никой не прави, тоест да оживи интимното притеснение, което може би е възникнало в мистерията на някоя нощ, няма съмнение, че в дългосрочен план слънчевата интелигентност ще се асимилира и поради тази причина той би станал слънчев човек.
Точно това иска Слънцето, но тези студени, апатични и безразлични лунни сенки винаги се поглъщат от Луната; след това идва изравняването на смъртта.
Смъртта изравнява всичко. Всеки жив труп, без слънчеви притеснения, се изражда ужасно прогресивно, докато Луната не го погълне.
Слънцето иска да създаде човеци, то прави този експеримент в лабораторията на природата. За съжаление подобен експеримент не му е дал много добри резултати. Луната поглъща хората.
Обаче това, което казваме сега, не интересува никого, още по-малко образованите невежи. Те се чувстват като „майката на пилетата“ или „бащата на Тарзан1б.пр.: Изрази на испански, които означава този, който има голяма идея за себе си.“.
Слънцето е поставило вътре в половите жлези на интелектуалното животно, погрешно наречено човек, някои слънчеви сперматозоиди, които са правилно развити, могат да ни превърнат в истински човеци.
Но слънчевият експеримент става ужасно труден поради лунния студ.
Хората не искат да си сътрудничат със Слънцето и поради тази причина слънчевите семена инволюират, дегенерират и за съжаление се губят.
Главния ключ на работата на Слънцето е в разрушаването на нежеланите елементи, които носим в себе си.
Когато една слънчева раса загуби всякакъв интерес към слънчевите идеи, Слънцето я унищожава, защото тя вече не е полезна за неговия експеримент.
Тъй като се случва тази раса да стане непоносимо лунна, ужасно повърхностна и механична, тя вече не е полезна за слънчевия експеримент. Това е още една причина, поради която ще бъде унищожена.
За да има постоянни духовни притеснения, е необходимо да преместим Магнитния център на тежестта към Същността, към Съзнанието.
За съжаление хората имат Магнитния център на тежестта в личността, в кафето, в баровете, в банкирането, в проституцията, на пазара и т.н.
Очевидно всичко това са нещата от личността и магнитния център на личността привлича всички тези неща. Това е неоспоримо и всеки със здрав разум може да го провери пряко сам.
За съжаление, четейки всичко това, мошениците на интелекта, свикнали да говорят твърде много или да мълчат с непоносима гордост, предпочитат да хвърлят книгата с презрение и да четат вестник.
Няколко глътки добро кафе и всекидневника са великолепна храна за рационалните бозайници.
Те обаче чувстват себе си много сериозни. Несъмнено собствените им идеи ги карат да халюцинират. Тези подобни на слънце неща, написани в тази нахална книга, ги дразнят твърде много.
Няма съмнение, че бохемските очи на хомункулуси на разсъжденията не биха се осмелили да продължат с изучаването на това дело.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.