Несъмнено, както съществува външната страна, в която живеем, така съществува и психологическата страна вътре в нас.

Хората никога не пренебрегват града или региона, в който живеят, за съжаление се случва да не знаят психологическото място, където се намират.

Във всеки един момент, всеки знае в кой квартал или крайградски район се намира, но в психологическото поле не се случва същото, обикновено хората във всеки един момент дори не подозират мястото на своята психологическа страна, където се намират.

 Точно както във физическия свят има квартали от свестни и културни хора, така се случва и в психологическия регион на всеки един от нас; няма съмнение, че има много елегантни и красиви квартали.

Точно както във физическия свят има околности с ужасно опасни улици, пълни с разбойници, така и в психологическата област на нашия вътрешен свят се случва същото.

Всичко зависи от типа хора, които ни придружават. Ако имаме приятели пияници, ще се озовем в бара и ако те са деградирали, бъдещето ни ще бъде в публичните домове.

В психологическата страна всеки от нас има своя компания, своите „азове“. Те ще ни отведат там, където трябва да отидем според нашите психологически характеристики.

Добродетелна и честна дама, прекрасна съпруга, с образцово поведение, живееща в хубава къща във физическия свят, поради „азове“ си на похотта, би могла в психологическата си страна да пребивава в публичен дом.

Един почтен джентълмен, с безупречна честност, великолепен гражданин, би могъл в психологическото си пространство да се озове, в къща на крадци, поради ужасните си спътници, „азове“ на кражбата, които са потопени в несъзнаваното.

Разкаял се отшелник, може би монах, който живее строго в килията си в манастир, би могъл да попадне психологически в колония от убийци, въоръжени лица, разбойници, наркомани именно поради инфрасъзнателни или несъзнателни еготата, потопени дълбоко в трудните кътчета на неговата психика.

По някаква причина се казва, че в нечестивите има много добродетел, и в добрите има много зло.

Много осветени светци все още живеят в психологическата сфера на кражбите и проституцията.

Това, което подчертаваме сега, може да скандализира лицемерите, богобоязливите, невежите образовани, показателите на мъдростта, но никога истинските психолози.

Макар да изглежда невероятно, в тамяна на молитвата е скрито престъплението, в кадансите на стиха е скрито и престъплението, под купола на най-божествените светилища престъплението е облечено в робата на светостта и най-високата дума.

В неоткритите дълбини на най-почитаните светци живеят еготата на проституцията, кражбите, убийствата и т.н.

Подчовешки спътници, скрити в неизследваните дълбини на несъзнаваното.

Поради тази причина много светци са пострадали в историята. Нека си спомним изкушенията на св. Антоний и всички мерзости, срещу които трябваше да се бори нашия брат Франциск от Асизи.

Обаче не всичко е казано от тези светци и повечето от тях мълчат.

Човек е изумен да мисли, че някои покаяли се и най-свети монаси живеят в психологическите колонии на проституция и грабежи.

Но те са светии, въпреки че все още не са открили тези ужасни неща в психиката си. Когато ги открият, ще носят власеници на плътта си, ще постят, евентуално ще се бият и ще молят божествената си майка КУНДАЛИНИ да елиминира от тяхната психика онези лоши спътници, които се намират в онези бърлоги на собствената им психологическа страна.

Много религии са казали много за живота след смъртта, за другия свят.

Нека бедните хора не уморяват толкова умовете си за онова, което е от другата страна, отвъд гроба.

Несъмнено след смъртта всеки продължава да живее в своята психологическа страна.

Крадецът ще продължи в бърлогите на крадците; похотливите ще продължат в публичните домове като призраци на лоша поличба. Разгневеният, яростният ще продължат да живеят в опасните алеи на порока и гнева, там, където блести камата и звучат изстрелите.

Самата същност е много красива, тя дойде високо от звездите и за съжаление е във всички тези егота, които носим в себе си.

Но Същността може да открие пътя, да се върне към началната точка, да се върне към звездите. Но първо тя трябва да се освободи от злите си спътници, които я държат на ръба на гибелта.

Когато Франциск от Асизи и Антонио от Падуа, достойни христифицирани учители, откриха в себе си егото на гибелта, те страдаха неизразимо и няма съмнение, че въз основа на съзнателен труд и доброволно страдание те успяха да намалят до космически прах целия този набор от нечовешки елементи, които са живели вътре в тях.

Без съмнение тези светии са били христифицирани и са се върнали към първоначалната си отправна точка, след като са страдали много.

На първо място е необходимо, спешно е и не може да бъде отложено магнитния център, който по ненормален начин сме установили в нашата фалшива личност, да бъде пренесен в Същността. Само по този начин съвършения човек ще може да започне своето пътуване от личността към звездите, изкачвайки се прогресивно, стъпка по стъпка по планината на Битието.

Докато Магнитния център продължава да бъде в грешната ни личност, ние ще продължим да живеем в най-ужасните психологически бърлоги.

Дори в практическия живот да сме отлични граждани, всеки има магнитен център, който го характеризира: търговецът има магнитен център за търговия и поради това той криволичи по пазарите и привлича свързаното с него, купувачи и стоки.

Ученият има в личността си Магнитния център на науката и затова той привлича към себе си научните теми, книги, лаборатории и т.н.

Езотерикът има в себе си магнитния център на езотериката и тъй като този вид център става много различен по въпросите на личността, тогава безспорно се извършва неговото преместване1Има в предвид преместването на магнитния център от личността в този на езотериката..

Когато Магнитния център се постави в Съзнанието, тоест в Същността, тогава започва връщането на цялостния човек към звездите.


Всички права запазени! © ГНОСИС БЪЛГАРИЯ



Споделете на публикация