В областта на практическия живот всеки човек има свои критерии, своя повече или по-малко остарял начин на мислене и никога не се отваря за новото; това е неопровержимо, неоспоримо.
Умът на интелектуалния хуманоид е изроден, влошен, в откровено състояние на инволюция.
Наистина интелектът на днешното човечество прилича на стара механична структура, инертна и ирационална, неспособна сама по себе си на каквото и да е явление на автентична еластичност.
Липсата на пластичност в ума, е заловена в множество твърди и безвременни норми.
Всеки има свои собствени критерии и определени, твърди норми, чрез които действа и реагира непрекъснато.
Най-лошата част от целия този въпрос е, че милиони критерии са еквивалентни на милиони гнили и абсурдни норми.
Във всеки случай хората никога не се чувстват измамени, всяка глава е свят и няма съмнение, че при толкова много интелектуални маневри има много изтънчености, забавления и непоносими глупости.
Но тесния критерий на тълпата дори не подозира психическото задръстване, в което се намира.
Тези съвременни хора с мозъци на хлебарки мислят най-добре за себе си, хвалят се, че са либерали, супергении, смятат, че имат много широки критерии.
Образованите невежи в крайна сметка са най-трудни, защото в действителност, говорейки като Сократ, бихме казали: „не само че не знаят, но в допълнение отричат, че не знаят“.
Измамниците на интелекта, обсебени от старите норми от миналото, биват преследвани насилствено заради собствените си задръствания и категорично отказват да приемат каквото и да било, ако това не се вписва в техните стоманени норми.
Многознайниците смятат, че всичко, което по една или друга причина се отклонява от твърдия път на ръждясалите им процедури, е сто процента абсурдно.
Така че по този начин тези бедни хора с толкова труден критерий се самоизлъгват нещастно.
Псевдо-мъдреците от тази епоха минават като гении, те гледат с презрение на онези, които имат смелостта да се отклонят от старите си норми. Най-лошото е, че те дори не подозират суровата реалност за собствената си тромавост.
Интелектуалната дребнавост на остарелите умове е такава, че те дори имат лукса да изискват демонстрации за това, което е реално, за това, което не е на ума.
Хората с реторичен и непримирим интелект, не искат да разберат, че преживяването на Истината идва само в отсъствието на Егото.
Несъмнено по никакъв начин не би било възможно да се опознаят пряко тайните на живота и смъртта, освен ако човек не отвори вътрешният ум.
Важно е да се повтори в тази глава, че само Свръхестественото съзнание на битието може да познае Истината.
Вътрешният ум може да функционира само с данните, които носи Космическото съзнание на Битието.
Субективният интелект, със своята диалектически разсъждения, не може да знае нищо за това, което убягва от неговата област.
Вече знаем, че съдържателните концепции на диалектическото разсъждение са разработени с данните, предоставени от сетивата на външното възприятие.
Тези, които са затънали в своите интелектуални процеси и техните фиксирани правила, винаги оказват съпротива на тези идеи.
Само чрез разрушаване на ЕГОТО по радикален и окончателен начин е възможно да се пробуди съзнанието и наистина да се отвори вътрешният ум.
Но тъй като тези революционни твърдения не се вписват в схематичната диалектическа логика, субективната реакция на изродените умове има силна съпротива.
Тези бедни хора на интелекта искат да поставят океана в кристална чаша, те предполагат, че университетът може да контролира цялата мъдрост на Вселената и че всички закони на Космоса са принудени да се подчинят на старите си академични норми.
Тези глупаци, пълни с мъдрост, дори не подозират, за изроденото състояние, в което се намират.
Понякога такива хора се открояват за миг, когато дойдат в езотеричния свят, но скоро те изгасват като малки огньове, изчезват от панорамата на духовните притеснения, интелектът ги поглъща и изчезват завинаги от сцената.
Повърхностността на интелекта никога не може да проникне в законните дълбини на Битието, но субективните процеси на рационализма могат да доведат глупаците до всякакви много измислени, но абсурдни заключения.
Формалната сила на рационалното възприятие по никакъв начин не може да сбърка автентичното преживяване на реалното.
Убедителната игра на рационалната диалектика, само очарова разузнавача като го кара да бърка котка със заек.
Блестящият набор от идеи обърква интелектуалния мошеник и му придава някаква самодостатъчност, толкова абсурдна, че той отхвърля, че не мирише на библиотечен прах или университетско мастило.
„Делириумът тременс1б.пр.: Треперещ делириум, загуба на ориентация, психическо объркване.“ на алкохолните пияници имат ясни симптоми, но пиянските теории лесно се бъркат с гениалността.
Достигайки тази точка, ще кажем, че със сигурност е много трудно да се знае къде свършва интелектуализмът на мошениците и къде започва лудостта.
Докато продължаваме да бъдем бутилирани в рамките на изгнилите и остарели норми на интелекта, опитът на това, което не е на ума, на това, което не е на времето, на това, което е истинското, ще бъде нещо повече от невъзможен.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.