Битието и Знаенето трябва да бъдат взаимно балансирани, за да вградят в нашата психика пламъка на проумяването.
Когато знаенето е по-голямо от битието, това причинява интелектуално объркване от всякакъв вид.
Ако битието е по-голямо, от знанието, то може да даде случаи толкова сериозни, както случая на глупавия светец.
В областта на практическия живот е изгодно да се самонаблюдаваме с цел да се себе открием.
Практическият живот е точно психологическата гимнастика, чрез който можем да открием своите дефекти.
В състояние на бдителност веднага ще можем да открием, че скритите дефекти бликат спонтанно.
Очевидно е, че откритият дефект трябва да се отработи съзнателно с цел да се отдели от психиката ни.
Преди всичко не трябва да се идентифицираме с никакво его-дефект, ако наистина искаме да го ограничим.
Ако стоим на дъска, искаме да я вдигнем, за да я поставим до стената, това не би било възможно, ако продължим да стоим на нея. Ясно е, че трябва да започнем, като се отдалечим от дъската и я повдигнем с ръце и я поставим до стената.
По същия начин не трябва да се идентифицираме с някакъв психически дефект, ако наистина искаме да го отделим от нашата психика.
Когато човек се идентифицира с това или онова „аз“, той де факто го подсилва, вместо да го разруши.
Нека предположим, че едно его на похотта грабва свитъците, които имаме в интелектуалния център, за да прожектира на екрана на ума, сцени на похот и сексуален разврат, ако се идентифицираме с такива страстни картини, несъмнено това похотливо его ще бъде изключително подсилено.
Но ако вместо да се идентифицираме с това същество, го отделим от нашата психика и го разглеждаме като натрапващ се демон, у нас ясно ще възникне творческото проумяване.
Тогава ще можем да си дадем лукса да преценим подробно този дефект, за да сме напълно наясно.
Сериозната грешка, която хората правят, е идентифицирането и това е тъжното.
Ако хората познаваха доктрината на множеството, ако наистина разбираха, че дори собствения им живот не им принадлежи, тогава нямаше да изпаднат в грешката на идентификацията.
Когато сме в постоянно състояние на психологическо самонаблюдение, сцени на гняв, ревност и т.н. стават полезни в областта на практическия живот.
Тогава осъзнаваме, че нито нашите мисли, нито нашите желания, нито нашите действия ни принадлежат.
Безспорно множествата „азове“ се намесват като зловещи натрапници, за да вложат мисли в ума ни и емоции в сърцата ни, и действия от всякакъв вид в нашия двигателен център.
Тъжно е, че не сме господари на себе си, че различни психологически субекти правят това, което искат с нас.
За съжаление дори не подозираме, че това се случва с нас и се държим като обикновени кукли, контролирани от невидими нишки.
Най-лошото от всичко е, че вместо да се борим за независимостта си от всички тези тайни тирани, ние правим грешката, като ги подсилваме и това се случва, когато се идентифицираме с тях.
Всяка улична сцена, всяка семейна драма, всяка глупава кавга между партньори несъмнено се дължи на това или онова его и това е нещо, което никога не бива да пренебрегваме.
Практическият живот е психологическото огледало, където можем да се видим такива, каквито сме.
Но преди всичко трябва да разберем необходимостта да видим себе си, необходимостта да се променим радикално и само тогава ще имаме желанието наистина да се наблюдаваме.
Който е доволен от състоянието, в което живее, глупакът, изостаналият, небрежният, никога няма да почувства желание да се види, той ще се обича твърде много и по никакъв начин няма да бъде готов да преразгледа поведението и начина си на съществуване.
Ще кажем ясно, че в някои комедии, драми или трагедии от практическия живот се намесват различни „азове“, които трябва да проумеем.
Във всяка сцена на страстна ревност влиза в действие „азове“ на похотта, гнева, любовта към себе си, ревността и т.н., които по-късно ще трябва да анализираме в детайли поотделно, за да ги проумеем изцяло с ясната цел, да ги унищожим напълно.
Проумяването е нещо много еластично, затова всеки път трябва да се задълбочаваме. Това, което днес проумяваме по един начин утре, ще го проумяваме по-добре.
Разглеждайки нещата от тази гледна точка, можем да потвърдим, колко полезни са различните обстоятелства в живота, когато всъщност ги използваме като огледало за самооткриване.
По никакъв начин не бихме се опитвали да твърдим, че драмите, комедиите и трагедиите от практическия живот са винаги красиви и съвършени, подобно твърдение би било нелепо.
Колкото и абсурдни да са различните съществуващи ситуации, те са чудесни като психологическа фитнес зала.
Работата във връзка с разрушаването на различните елементи, които съставляват „себе ни“, е ужасно трудна.
Престъплението се крие между кадансите на стиха. Вътре в сладкия аромат на храмовете се крие престъплението.
Престъплението понякога става толкова фино, че се бърка със святост и толкова жестоко, че наподобява сладост.
Престъплението е облечено в съдийската роба, в туниката на Учителя, в дрехата на просяка, в дрехата на господаря и дори в туниката на Христос.
Проумяването е от основно значение, но в работата по разрушаването на психичните дефекти това не е всичко, както ще видим в следващата глава.
Спешно е, неизбежно, да осъзнаем всяко „Аз“, за да го отделим от нашата Психика, но това не е всичко, липсва нещо друго, вижте глава шестнадесета.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.