Несъмнено всеки човек има своя специфична психология, това е неопровержимо, неоспоримо, необоримо.
За съжаление хората никога не мислят за това и мнозина дори не го приемат, защото са в капан от сетивния ум.
Всеки признава реалността на физическото тяло, защото може да го види и почувства, но психологията е съвсем различен въпрос, не е доловима за петте сетива и следователно има обща тенденция да се отхвърля или просто да се подценява и презира, наричайки я нещо маловажно.
Безспорно, когато някой започне да наблюдава себе си, това е недвусмислен знак, че е приел огромната реалност на собствената си психология.
Ясно е, че никой не би се опитал да се самонаблюдава, ако първо не намери основна мотивация.
Очевидно този, който започва самонаблюдението, се превръща в индивид, много различен от останалите. От фактите това показва възможността за някаква промяна.
За съжаление хората не искат да се променят, те са доволни от ситуацията, в която се намират.
Болезнено е да виждаш как хората се раждат, растат, размножават се като зверове, страдат неописуемо и умират, без да знаят защо.
Промяната е нещо основно, но невъзможно, ако не започнем с психологическо самонаблюдение.
Необходимо е да започнем да виждаме себе си с цел самопознанието, защото в действителност рационалният хуманоид не познава себе си.
Когато човек открие психологически дефект, всъщност е направил голяма стъпка, защото това ще му позволи да го изучи и дори радикално да го елиминира.
Всъщност нашите психологически дефекти са безбройни и ако имахме хиляди езика за говорене и стоманено небце, нямаше да можем да ги изброим изцяло.
Най-сериозното от всичко е, че не осъзнаваме плашещата реалност на който и да е дефект. Винаги го гледаме повърхностно, без да му обръщаме дължимото внимание, виждаме го като нещо незначително.
Когато приемем доктрината на множеството и разберем суровата реалност на седемте демони, които Исус Христос премахна от тялото на Мария Магдалена, тогава начинът ни на мислене за психологическите дефекти претърпява радикална промяна.
Категорично твърдим, че доктрината на множеството е сто процента от Тибетски и Гностичен произход.
Всъщност не е приятно да се знае, че в нас живеят стотици и хиляди психологически хора.
Всеки психологически недостатък е различен човек в нас тук и сега.
Седемте демона, които великият Учител Исус Христос изгони от тялото на Мария Магдалена, са седемте смъртни гряха: Гняв, Алчност, Похот, Завист, Гордост, Мързел, Чревоугодничество.
Разбира се, всеки от тези демони поотделно е глава на един Легион.
В древен Египет на Фараоните посветеният трябваше да елиминира червените демони на СЕТ от вътрешната си природа, ако искаше да постигне пробуждането на съзнанието.
След като види реалността на психологическите дефекти, кандидатът желае да се промени, не иска да продължи да живее в това състоянието с толкова много хора в психиката си и тогава започва самонаблюдението.
Докато напредваме във вътрешната работа, можем да проверим за себе си една много интересна организация в елиминационната система.
Човек е изумен, когато открива реда в работата, свързана с елиминирането на множеството психични агрегати, които олицетворяват нашите грешки.
Интересното при всичко това е, че подобен ред при отстраняване на дефектите се изпълнява постепенно и се обработва според Диалектиката на Съзнанието.
Никога рационализирана диалектика не би могла да надмине страховитата работа на диалектиката на съзнанието.
Фактите ни показват, че психологическото подреждане в работата по отстраняване на дефекти се установява от нашето собствено дълбоко вътрешно Битие.
Трябва да изясним, че има коренна разлика между Его и Битие. Азът никога не би могло да подреди психологическите въпроси, тъй като само по себе си е резултат от безпорядъка.
Само Битието има силата да установи ред в нашата психика. Битието е Битието. Причината за съществуването на Битието е самото Битие.
Разпореждането в работата за самонаблюдението, осъждането и елиминирането на нашите психични агрегати, се доказва чрез правилното чувство за психологическо самонаблюдение.
Във всички човешки същества чувството за психологическо самонаблюдение съществува в латентно състояние, но постепенно се развива, докато го използваме.
Това чувство ни позволява да възприемаме пряко, а не чрез прости умствени комбинации, различните азове, които живеят в нашата психика.
Този въпрос за екстрасензорните възприятия започва да се изучава в областта на парапсихологията и всъщност той е демонстриран в множество експерименти, които са били извършени разумно с течение на времето и за които има много документация.
Тези, които отричат реалността на екстрасензорните възприятия, са невежи сто процента, интелектуални мошеници, затворени в сетивния ум.
Все пак чувството за психологическо самонаблюдение е нещо по-дълбоко, то далеч надхвърля обикновените пара-психологични твърдения, позволява ни интимно самонаблюдение и пълна проверка на огромния субективен реализъм на различните ни агрегати.
Последователното подреждане на различните части от работата, свързано с много сериозния въпрос за елиминирането на психичните агрегати, ни позволява да изведем една много интересна и дори много полезна „памет-работа” по въпроса за вътрешното развитие.
Тази „памет-работа”, макар и да е вярно, че може да ни даде различни психологически снимки на различните етапи от миналия живот, събрани в тяхната цялост, би донесла на въображението ни ярък и дори отвратителен образ на това, което сме били, преди да започнем радикалната психо-трансформаторска работа.
Няма съмнение, че никога не бихме искали да се върнем към тази ужасна форма, жив образ на това, което сме били.
От този момент подобна снимка би била полезна като средство за конфронтация между трансформирано настояще и регресивно, остаряло, тромаво и нещастно минало.
„Памет-работата” винаги е написана въз основа на последователни психологически събития, записани от центъра на психологическото самонаблюдение.
В нашата психика има нежелани елементи, за които дори не подозираме ни най-малко.
Това, че честен човек, неспособен да вземе нещо чуждо, почтено и достойно за всяка чест, открие по необичаен начин поредица от крадливи азове, които обитават най-дълбоките области на собствената му психика, е нещо плашещо, но не и невъзможно.
Това, че великолепна съпруга, пълна с велики добродетели или девойка с изискана духовност и великолепно образование, чрез чувството за психологическо самонаблюдение открива по необичаен начин, че група проститутки живее в нейната интимна психика, е гадно и дори неприемливо за интелектуалния център или морален усет на всеки разумен гражданин; но всичко това е възможно в рамките на точния терен на психологическото самонаблюдение.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.