Навсякъде има много измамници на интелекта, без положителна ориентация и отровени от отвратителен скептицизъм.

Със сигурност отблъскващата отрова на скептицизма зарази човешките умове по тревожен начин от 18ти век.

Преди този век известния остров Нонтрабада или Енкубиерта, разположен край бреговете на Испания, е бил постоянно видим и осезаем.

Няма съмнение, че такъв остров се намира в четвъртото измерение. Много са разкази, свързани с този мистериозен остров.

След 18ти век този остров е загубен във вечността и никой не знае нищо за него.

По времето на крал Артур и рицарите на кръглата маса природните елементи се проявяваха навсякъде, прониквайки дълбоко в нашата физическа атмосфера.

Все още има много митове за таласъмите, джини и феи, които все още изобилстват от зеления Ерин, Ирландия. За съжаление, всички тези невинни неща, цялата тази красота на душата на света вече не се възприема от човечеството поради софизми на мошениците на интелекта и прекомерното развитие на животинското Его.

В днешно време всезнайковците се смеят на всички тези неща, те не ги приемат, въпреки че дълбоко в себе си дори далеч не са постигнали щастие.

Ако хората разбираха, че имаме три умове, друг петел би пропял, вероятно дори биха се заинтересували повече от тези проучвания.

За съжаление невежите образовани, погълнати от трудното си учене, нямат време да се занимават сериозно с нашите проучвания.

Тези бедни хора са самодостатъчни, надменни са със суетен интелектуализъм, вярват, че са на прав път и изобщо не подозират, че са заплетени в задънена улица.

В името на истината трябва да кажем, че накратко имаме три умове.

Можем и трябва да наречем първия Сетивен ум, втория ще кръстим с името Междинен ум. Третият ще наречем Вътрешен ум.

Сега ще изучаваме всеки от тези три Умове поотделно и разумно:

Без съмнение Сетивният ум разработва своите съдържателни концепции чрез външни сетивни възприятия. При тези условия Сетивният ум е ужасно материалистичен и груб, той не приема нищо, което не е доказано по физически начин.

Тъй като концепциите за съдържанието на Сетивния ум се основават на външни сетивни данни, несъмнено той не може да знае нищо за реалното, за истината, за тайните на живота и смъртта, за душата и духа и т.н.

За мошениците на интелекта, уловени изцяло от външните сетива и стиснати между съдържателните концепции на сетивния ум, нашите езотерични проучвания са лудост.

Вътре в логиката на нелогични, в света на лудостта, те са прави, защото са обусловени от външния свят на сетивата. Как би могъл Сетивният ум да приеме нещо, което не е сетивно?

Ако данните на сетивата служат като тайна пружина за всички функционализми на сетивния ум, очевидно е, че те ще произведат сетивни концепции.

Междинният ум различен, не знае нищо директно за реалността; се ограничава до вярването и това е всичко.

В междинния ум се намират религиозните вярвания, непоклатими догми и т.н.

 Вътрешният ум е от съществено значение за непосредственото преживяване на истината.

Несъмнено Вътрешният ум доразвива своите съдържателни концепции с данните, предоставени от превъзходното съзнание на Битието.

Несъмнено съзнанието може да изживее и да изпита истинското. Няма съмнение, че съзнанието наистина знае.

Но съзнанието за своето проявление се нуждае от посредник, инструмент за действие и това е само Вътрешният Ум.

Съзнанието знае непосредствено реалността за всеки природен феномен и може да я изрази чрез Вътрешния Ум.

Отварянето на Вътрешния ум би било правилното нещо, за да се измъкнем от света на съмненията и невежеството.

Това означава, че само чрез отваряне на вътрешния ум се ражда автентична вяра в човешкото същество.

Ако разгледаме този въпрос от друга гледна точка, ще кажем, че материалистичният скептицизъм е особената характеристика на невежеството. Няма съмнение, че образованите невежи в крайна сметка са сто процента скептици.

Вярата е пряко възприемане на реалното; основна мъдрост; преживяване на това, което е отвъд тялото, привързаностите и ума.

Нека да разграничим вярата от убеждението. Убежденията се поставят в междинния ум. Вярата е характерна за вътрешния ум.

За съжаление винаги има обща тенденция да се объркат вярата и убеждението. Въпреки че изглежда парадоксално, ние ще подчертаем следното: ТОЗИ, КОЙТО ИМА ВЯРА, НЯМА НУЖДА ДА Е УБЕДЕН.1б.пр.: “EL QUE TIENE FE VERDADERA NO NECESITA CREER”. Учителят използва съответно думата FE и глагола CREER.

Това е, че, автентичната вяра е жива мъдрост, точно познание, пряк опит.

В продължение на много векове вярата се бърка с убеждението и затова сега е необходима много работа, за да разберат хората, че вярата е истинска мъдрост, а не напразно убеждение.

Мъдрите функционализми на вътрешния ум за свои интимни извори всички тези удивителни данни на мъдростта, съдържащи се в съзнанието.

Всеки, който е отворил вътрешния ум, помни миналите си животи, познава тайните на живота и смъртта, не от това, което е прочел или от това, което някой е казал, не от това, което е вярвал или не е вярвал, а от пряк, жив, ужасяващо реален опит.

Това, което казваме, не се харесва на сетивния ум, той не може да го приеме, защото напуска неговата област, няма нищо общо с външните сензорни възприятия, това е нещо чуждо на неговите концепции за съдържание, на това, на което го учат в училище, на това, което е научил от различни книги и т.н., и т.н., и т.н.

Това, което казваме, не се приема и от междинния ум, защото всъщност противоречи на неговите убеждения, изкривява това, което религиозните му наставляващи са го накарали да научи наизуст и т.н.

Исус Великият Кабир предупреждава учениците си, като им казва: „Пазете се от кваса на садукеите и кваса на фарисеите“.

Изглежда, че Исус Христос с това предупреждение се позовава на доктрините на материалистите садукеи и лицемерните фарисеи.

Учението на садукеите е в Сетивния Ум и е учението на петте сетива.

Учението на фарисеите се намира в междинния ум, това е безспорно, неопровержимо.

Очевидно е, че фарисеите посещават своите обреди, за да се каже, че са добри хора, да се показват пред другите, но никога не работят върху себе си.

Не би било възможно да отворим вътрешния ум, ако не се научим да мислим психологически.

Безспорно, когато човек започне да се самонаблюдава, това е знак, че започва да мисли психологически.

Докато човек не признава реалността на собствената си психология и възможността да я промени фундаментално, несъмнено не изпитва нужда от психологическо самонаблюдение.

Когато човек приеме доктрината за многото и необходимостта от елиминиране на различните азове, които носи в психиката му, за да освободи съзнанието, същността, тогава несъмнено всъщност и по своя собствена правота, започва своето психологическо самонаблюдение.

Очевидно елиминирането на нежеланите елементи, които носим в нашата психика, предизвиква отварянето на вътрешния ум.

Всичко това означава, че това отваряне е нещо, което се осъществява постепенно, в съответствие с ритъма, който унищожаваме нежеланите елементи, които носим в психиката си.

Който е елиминирал нежеланите елементи в себе си, сто на сто, очевидно е отворил вътрешния си ум също сто на сто.

Такъв човек ще притежава абсолютна вяра. Така че сега можем да разберем думите на Христос, когато той каза: „Ако имаше вяра колкото синапено зърно, можеше да преместите планини“.

 


Всички права запазени! © ГНОСИС БЪЛГАРИЯ



Споделете на публикация