Един от най-трудните проблеми на нашето време е наистина сложния лабиринт от теории.
Несъмнено в тези времена са се умножили прекомерно тук и там псевдо-езотеричните и псевдо-окултните школи.
Пазарът за души, книги и теории е невероятен. Рядко се случва някой да влезе в мрежата на толкова много противоречиви идеи и всъщност да успее да намери тайния път.
Най-сериозното от всичко това е интелектуалния омайност. Има тенденция да се храним строго интелектуално с всичко, което ни хрумне.
Чергарите на интелекта вече не са доволни от тези субективни и общи книги, които изобилстват в книжарниците, но сега и за да влошават нещата, те са изпълнени и с евтин псевдоезотеризъм и псевдоокултизъм, които изобилстват навсякъде като плевели.
Резултатът от целия този жаргон е явното объркване и дезориентация на мошениците на интелекта.
Постоянно получавам писма и книги от всякакъв вид. Изпращачите, както винаги, ме питат за това или онова училище, за тази или онази книга. Ограничавам се до следния отговор: Освободете се от менталния мързел, не се интересувайте от чуждия живот, разрушете животинското его на любопитството, не бива да се интересувате от чужди училища, станете сериозни, опознайте себе си, изучавайте себе си, наблюдавайте себе си и т.н.
Наистина важното е да познаеш себе си дълбоко на всички умствени нива.
Тъмнината е несъзнаваното; светлината е Съзнанието. Трябва да позволим на светлината да навлезе в нашия мрак. Ясно е, че светлината има силата да победи тъмнината.
За съжаление хората се затварят в себе си, в зловонната и мръсна среда на умовете си, покланяйки се на любимото си Его.
Хората не искат да осъзнаят, че не са господари на собствения си живот. Със сигурност всички са вътрешно контролирани от много други лица. Искам да се позова по категоричен начин на цялото това множество на азове, които носим в себе си.
Привидно всяко от тези азове влага в ума ни, какво трябва да мислим, в устата ни, какво трябва да кажем, в сърцето ни, какво трябва да почувстваме и т.н.
При тези условия човешката личност не е нищо друго освен робот, управляван от различни лица, които се стремят към надмощие и към върховен контрол в основните центрове на органичната машина.
В името на истината трябва сериозно да потвърдим, че бедното „интелектуално животно“ неправилно наречено човек, макар да се смята за много уравновесено, живее в абсолютен психологически дисбаланс.
Интелектуалният бозайник в никакъв случай не е едностранчив, ако беше, щеше да бъде балансиран.
За съжаление интелектуалното животно е многостранно и това е демонстрирано до втръсване.
Как би могъл да бъде балансиран рационалният хуманоид? За да има перфектен баланс, е необходимо пробудено Съзнание.
Само светлината на Съзнанието, насочена не от ъглите, а по напълно централен начин върху нас самите, може да сложи край на контрастите, с психологическите противоречия и да установи в нас истинския вътрешен баланс.
Ако разрушим цялата тази съвкупност от азове, които носим в себе си, идва пробуждането на Съзнанието и като следствие истинският баланс на нашата собствена психика.
За съжаление хората не искат да осъзнаят на несъзнанието, в което живеят и спят дълбоко.
Ако хората бяха будни, щяха да усетят ближния в себе си. Ако хората бяха будни, тези около нас щяха да ни усетят в себе си.
Тогава очевидно войните нямаше да съществуват и цялата Земя щеше да бъде наистина рай.
Светлината на съзнанието, която ни дава истински психологически баланс, идва, за да постави всичко по местата си и това, което преди е било в интимен конфликт с нас, всъщност застава на правилното си място.
Такова е несъзнанието на тълпата, че те дори не са в състояние да намерят връзката между светлината и съзнанието.
Безспорно светлина и Съзнание са два аспекта на едно и също нещо. Където има светлина, има и Съзнание. Несъзнанието е тъмнини и последните съществуват в нас.
Само чрез психологическо самонаблюдение позволяваме на светлината да проникне в собствения ни мрак.
„Светлината дойде в тъмнината, а тъмнината я не разбра“.