Този въпрос за себе си, за това кой съм, за това, което мисли, чувства и действа, е нещо, което трябва да проучим задълбочено.
Има много хубави теории отвсякъде, които привличат и очароват, но всичко това не би било от полза, ако не познаваме себе си.
Увлекателно е да изучаваш астрономия или да се разсейваш малко, четейки сериозни произведения, но е иронично да станеш учен и да не знаеш нищо за себе си, за „аз съм“, за човешката личност, която притежаваме.
Всеки е много свободен да мисли каквото иска и субективната логика на „интелектуалното животно“ грешно наречено човек, служи за всичко. Той може да направи слон от муха, но също и муха от слон.
Има много интелектуалци, които живеят, играейки си с рационалността и после какво?
Да си многознаещ, не означава, че си мъдър. Образованите невежи изобилстват като плевелите и не само не знаят, но и не знаят, че не знаят.
Нека разберем, че просветените невежи са многознайници, които вярват, че знаят, но дори не познават себе си.
Бихме могли да формулираме красиви теории за егото на психологията, но не точно това ни интересува в тази глава.
Трябва да опознаем себе си директно без депресиращия процес на избора.
Това не би било възможно по никакъв начин, ако не се самонаблюдаваме на практика от момент на момент, от минута на минута.
Не става въпрос да се видим чрез някаква теория или обикновена интелектуална спекулация.
Интересното е да се видим директно такива, каквито сме, само по този начин можем да стигнем до истинското себепознание.
Въпреки че изглежда невероятно, що се отнася до нас, ние се смешни.
Много неща, които смятаме, че нямаме ги имаме и много, които мислим, че имаме ги нямаме
Формирали сме неверни представи за себе си и трябва да направим опис, за да знаем какво е останало и какво липсва.
Да предположим, че имаме тези или онези добродетели, които всъщност нямаме, и много добродетели, които имаме, със сигурност пренебрегваме.
Ние сме хора заспали, в безсъзнание и това е сериозното. За съжаление ние мислим за себе си най-доброто и дори не подозираме, че спим.
Свещените писания настояват за необходимостта от пробуждане, но не обясняват как да се постигне това пробуждане.
Най-лошото от всичко е, че има много хора, които са чели свещените писания и дори не разбират, че спят.
Всеки вярва, че познава себе си и дори отдалеч не подозира, че съществува „доктрината на мнозинството“.
Действително психологическото его на всеки е множествено, винаги идва като много.
С това имаме предвид, че имаме много егота, а не само едно, както предполагат образованите невежи.
Ако отричаме доктрината на многото, това е да се заблудим, защото всъщност това би било крайността на крайностите, да се игнорират вътрешните противоречия, които всеки от нас притежава.
Ще чета вестник, казва егото на интелекта. По дяволите такова четене възкликва кинетичното его. Каква ти разходка и какво ти четене, казва третият несъгласен, предпочитам да ям, гладен съм.
Ако можехме да се видим в огледало в цял ръст, каквито сме, щяхме да открием за себе си директно Доктрината на Многото.
Човешката личност е марионетка, контролирана от невидими нишки.
Егото, което днес се кълне във вечна любов за Гностицизма, по-късно се заменя с друго, което няма нищо общо с клетвата, така че човекът се оттегля.
Егото, което днес се кълне във вечна любов към една жена, по-късно се заменя с друго, което няма нищо общо с тази клетва, така че човекът се влюбва в друга и кулата от карти пада на пода.
Интелектуалното животно, погрешно наречено човек, е къща, пълна с много народ.
Няма ред или споразумение между многобройните егота, всичко се оспорва помежду си и се карат за надмощие. Когато един от тях успее да контролира основните центрове на органичната машина, той се чувства уникален, господар, но в крайна сметка се преобръща.
Разглеждайки нещата от тази гледна точка, стигаме до логичния извод, че „интелектуалният бозайник“ няма истинско чувство за морална отговорност.
Несъмнено това, което машината казва или прави в даден момент, зависи единствено от вида его, което я контролира в него момент.
Казва се, че Исус от Назарет премахна от тялото на Мария Магдалена седем демона, седем Егота, живо олицетворение на седемте смъртни греха.
Очевидно всеки от тези седем демона е глава на легиона, следователно трябва да установим като следствие, че вътрешния Христос е успял да изгони хиляди егота от тялото на Магдалена.
Размишлявайки върху всички тези неща, можем ясно да заключим, че единственото достойно нещо, което имаме вътре в нас, е СЪЩНОСТТА, за съжаление тя се оказва погълната от всички онези многобройни егота на Революционната Психология.
Жалко е, че Същността винаги я осъждаме съгласно собственият й затвор.
Несъмнено Същността или Съзнанието, което е същото, спи дълбоко.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.