Колкото и да ви се струва невероятна, ситуацията е съвсем истинска, че тази съвременна култура е ужасно грозна, не притежава трансцеденталните характеристики на естетиката, не е надарена с вътрешна красота.
Много неща бихме могли да предположим, гледайки тези вечно плашещи сгради, които пък приличат на капани за мишки.
Светът е станал ужасно скучен. Винаги еднакво плашещи пътища и жилищни блокове.
Всичко в света е станало изморително, на Север, на Юг, на Изток и на Запад.
Винаги едно и също облекло: страшно, отвратително, стерилно модернизирано.
Наистина изглеждаме като суетни пауни с дрехите, с които сме облечени и лъскавите обувки, въпреки че тук и там и по-нататък се разхождат милиони нещастни, недохранени, гладни, отвратителни.
Простотата и естествената красота, спонтанността, без излишни трикове и суетни рисунки, невинността, изчезнаха от женския пол. Сега сме съвременни, такъв е животът.
Хората са станали ужасно твърди: милосърдието е намаляло, на никой не му е жал за никого.
Витрините на луксозните магазини блестят от модерни стоки, които се намират извън икономическите възможности на нещастните.
Единственото, което могат да направят париите на живота, е да зяпат коприна и бижута, парфюми в модерни шишета и чадъри за проливни дъждове. Да гледаш, без да можеш да пипнеш, е мъка като тази на Тантал.
Хората на модерната епоха са станали прекалено вулгарни: ароматът на приятелството и мирисът на искреността коренно изчезнаха.
Тълпите издъхват прекалено натоварени с данъци. Целият свят е с проблеми, дължим и ни дължат. Осъждат ни и нямаме с какво да платим, притесненията съдират мозъците, никой не живее спокоен…
Бюрократите с извивката на щастието на коремите си и една добра цигара в устата, с която се подкрепят психологически, играят мръсни игри с мозъците, без да ги интересува болката на народите.
Никой не е щастлив и най-вече средната класа, тя се намира между чука и наковалнята.
Богати и бедни, невярващи и вярващи, търговци и бедняци, обущари и тенекеджии, живеят, защото трябва да живеят, давят си трудностите във виното даже стават и наркомани, за да избягат от себе си.
Хората са станали лоши, мнителни, недоверчиви, хитри, извратени. Сега никой не вярва на никого. Всекидневно се изобретяват нови условия, сертификати, ограничения от всякакъв вид, документи, удостоверения и др., но така или иначе, нищо от това вече не е нужно. Хитреците ни лъжат с всичките тези глупости: не плащат, избягват закона дори и да трябва да отидат в затвора.
Никоя работа не носи щастие. Изгубило се е значението на истинската обич, хората се женят днес и утре се развеждат.
Единството в дома за съжаление е изгубено, естествения срам не съществува вече. Лесбийството и хомосексуалността са станали по-общи от миенето на ръцете.
Да знае някой нещо от всичко това, да се опита да узнае причината за тази гнилост, да пита, да потърси е това, което ви предлагаме в тази книга.
Говоря на езика на практичния живот, желаейки да науча, какво се крие зад тази страшна маска на съществуването.
Мисля на глас, пък да казват каквото щат мошениците интелектуалци.
Теориите са станали изморителни дори се продават на пазара отново и отново… Тогава, какво?
Теориите служат единствено, за да ни причиняват безпокойство и да ни вгорчават повече живота.
С право е казал Гьоте: „Всяка теория е тъмна и само дървото на златните плодове, което е животът, е зелено“…
Горките хора измориха се вече от толкова теория, сега се говори повече за приложението, трябва да сме практични и да опознаем истината за причините на страданията си.
Многоуважаемият Учител Самаел Аун Веор изпълни много важна мисия – да предаде, разкрие и систематизира вътрешните учения за Новата Епоха на Водолея. Той беше назначен за Аватара (т.е. този, който носи посланието) от Вътрешния Кръг на Слънчевото Човечество или Бялото Братство. Той е автор на голям брой трудове, в които разкрива много тайни и разкрива Пътя на Посвещението и Вътрешната Себереализация. Прочетете повече за Учителя тук.