ПРЕДГОВОР

ПРЕДГОВОР

от М.У. ГАРГА КУЙЧИНЕС

„ГОЛЕМИЯТ БУНТ“ на Многоуважаемия Учител Самаел Аун Веор ясно ни представя мястото ни в живота.

Трябва да пречупим всичко, което ни оковава с илюзорните неща от този живот.

Тук събрахме учението от всяка глава, за да ориентираме смелчагата, който се хвърля в Битката срещу себе си.

Всички ключове за тази работа, водят към унищожаване на нашите Егота, за да освободим Същността, която е ценна в нас.

Егото не иска да умре и собственикът се чувства по-низш от дефекта.

По света неспособните изобилстват и страхът бушува навсякъде.

„НЕ СЪЩЕСТВУВАТ НЕПОСТИЖИМИ НЕЩА, ОНОВА, КОЕТО СЪЩЕСТВУВА СА НЕСПОСОБНИ ХОРА“

ГЛАВА 1

Човечеството е лишено от вътрешна красота; повърхностното изключва всичко. Милосърдието е неизвестно. Жестокостта има последователи. Спокойствието не съществува, защото хората живеят разтревожени и отчаяни.

Съдбата на страдащите е в ръцете на грешниците от всички видове.

ГЛАВА 2

Гладът и отчаянието се увеличават от момент на момент и химическите продукти разрушават земната атмосфера, но има противоотрова за злото, което ни заобикаля: „Научно Целомъдрие“ или използването на човешкото семе, превръщайки го в ЕНЕРГИЯ в нашата човешка лаборатория и след това в Светлина и Огън, когато се научим да се справяме с 3-те фактора за пробуждане на съзнанието:

1. Смърт на нашите дефекти.

2. Да оформим слънчевите тела в нас.

3. Да служим на Бедните Сираци (Човечеството).

Земята, водата и въздухът са замърсени от настоящата цивилизация; златото на света не е достатъчно, за да поправи злото; само това, което ни служи е течното злато, което всички ние произвеждаме, нашето собствено семе, като го използваме разумно с познаване на целта и по този начин ставаме способни да подобряваме света и да служим с пробудено съзнание.

Ние формираме Армията на Световното Спасение с всички онези смели, които запълват редиците с Аватара на Водолея, чрез Учението за Христифицирането, което ще ни освободи от всяко зло. Ако ти подобриш себе си, подобряваш света.

ГЛАВА 3

За мнозина щастието не съществува, те не знаят, че това е наше дело, че ние сме неговите създатели, конструкторите; Изграждаме го с нашето течно злато, нашето Семе.

Когато сме задоволени, ние се чувстваме радостни, но тези моменти са мимолетни; ако нямаш контрол над земния си ум, ще бъдеш негов роб, защото той не се задоволява с нищо. Трябва да живеем в Света, без да сме негови Роби.

ГЛАВА 4 – ГОВОРИ ЗА СВОБОДАТА

Свободата ни очарова, бихме искали да сме свободни, но когато ни говорят лошо за някого, ние се омайваме и по този начин се превръщаме в развратници и ставаме зли.

Този, който повтаря клеветите от този вид, е по-перверзен от онзи, който ги измисля, защото повторението може да произлиза от ревност, завист или искрена грешка; този, който го извършва е като верен ученик на злото и е потенциален злодей. „Търсете истината и тя ще ви освободи“. Но как Лъжецът може да стигне до Истината? При тези условия всеки момент той се отдалечава от противоположния полюс, Истината.

Истината е характерна на Много-Обичания Отец, също както и Вярата. Как може лъжецът да има вяра, ако това е дар от Отца? Даровете на Отца не могат да бъдат получени от онзи, който е пълен с недостатъци, пороци, жажда за власт и превъзходство. Ние сме роби на собствените си вярвания; отдалечава се от Ясновидството, онзи, който говори за това, което вижда вътрешно; този човек продава Рая и всичко ще му бъде отнето.

„Кой е свободен? Кой е постигнал прочутата свобода? Колко са еманципирани? Ай!, Ай!, Ай!“, (Самаел). Който лъже, никога не може да бъде свободен, защото е срещу Много-Обичания, който е чиста Истина.

ГЛАВА 5 – ГОВОРИ ЗА ЗАКОНА НА МАХАЛОТО

Всичко расте и се смалява, издига се и пада, идва и си отива; но хората се интересуват повече от люлеенето на съседа, отколкото от собственото си люлеене и така се скитат в бурното море на своето съществуване, използвайки дефектните си сетива, за да определят люлеенето на съседа си; а те-какво? Когато човек убие еготата или дефектите си, се освобождава от много механични закони, разрушава една от многото черупки, които е сформирал и изпитва копнеж за свобода.

Крайностите винаги ще бъдат вредни, трябва да търсим правилното средство, стрелката на баланса.

Логиката се кланя почтително пред осъществения факт и концепцията изчезва пред кристалната истина. „Само чрез премахване на грешката Истината идва“ (Самаел).

ГЛАВА 6 – КОНЦЕПЦИЯ И РЕАЛНОСТ

Читателят трябва да изучи внимателно тази глава, за да не се ръководи от погрешни оценки; докато имаме психологически дефекти, пороци, мании, нашите концепции също ще бъдат погрешни; това на: „Това е така, защото проверих“ е глупаво, всичко има страни, ръбове, вълнообразности, възходи и падения, разстояния, времена, където едностранчивия глупак вижда нещата по свой начин, налага ги с насилие, плашейки слушателите си.

ГЛАВА 7 – ДИАЛЕКТИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО

Знаем и това ни учи, че можем да събудим съзнанието само чрез съзнателен труд и доброволно страдание.

Поклонникът на Пътя губи ЕНЕРГИЯТА от малкия процент на съзнание, когато се идентифицира със събитията от своето съществуване.

Един подготвен Учител, участващ в Драмата на Живота, не се идентифицира със споменатата драма, той се чувства зрител в цирка на живота; там, както в киното, зрителите са пристрастни към обиждащия или обидения. Учителят на Живота е този, който преподава добри и полезни неща на поклонника на пътя, прави го по-добър от това което е, Майката Природа му се подчинява и хората го следват с ЛЮБОВ.

„Съзнанието е Светлина, която несъзнаваното не възприема“ (Самаел Аун Веор) и на спящият му се случва със Светлината на Съзнанието, това, което се случва със слепите със Светлината на Слънцето. Когато радиусът на нашето съзнание се увеличи, човек изпитва в себе си това, което е реално, каквото е.

ГЛАВА 8 – НАУЧНИЯ ЖАРГОН

Хората са уплашени пред природните феномени и се надяват да преминат; науката ги етикетира и им дава трудни имена, така че невежите да не продължават да я притесняват.

Има милиони същества, които знаят името на своите болести, но не знаят как да ги унищожат.

Човекът чудесно се справя със сложните превозни средства, които създава, но не знае как да борави със собственото си превозно средство: Тялото, в което се движи от момент на момент; човекът, за да го опознае, му се случва, каквото се случва в една лаборатория с мръсотии или примеси; и на човека му се казва да го изчисти, убивайки неговите дефекти, навици, пороци, и т.н., а той не е способен, той вярва, че с ежедневното къпане е достатъчно.

ГЛАВА 9 – АНТИХРИСТА

Носим го вътре. Той не ни позволява да достигнем до Много-Обичания Отец. Но когато го осъзнаем тотално, той е многократен в своя израз.

Антихриста мрази християнските добродетели на Вярата, Търпението, Смирението и т.н. „Човекът“ обожава науката си и й се подчинява.

ГЛАВА 10 – ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ЕГО

Трябва да се наблюдаваме в действие от момент на момент, за да знаем дали това, което правим, ни подобрява, защото да разрушим чуждите грешки не ни е от полза. Това ни води само до убеждението, че сме добри разрушители, но това е добре, когато разрушаваме злото в себе си, за да се усъвършенстваме според живия Христос, който носим потенциално да осветяваме и подобряваме Човешкия вид.

Всички знаем да учим да мразим, но да учим да ЛЮБИМ, това е трудно.

Прочетете внимателно тази глава, скъпи читателю, ако искате да изкорените собственото си зло.

ГЛАВИ 11 ДО 20

Хората обичат да изразяват мненията си, да представят другите такива, каквито ги виждат, но никой не иска да опознае себе си, това е, което е важно по Пътя на Христифицирането.

Този, който изказва най-много лъжи, е на мода; Светлината е съзнание и когато се проявява в нас, тя трябва да изпълни висша работа. „По делата им ще ги познаете“, каза Исус Христос.

Той не каза това заради нападенията, които те му причиниха. Гностици… събудете се!!!

Интелектуалният или емоционален човек действа според интелекта или емоциите си. Тези като съдии са ужасни, чуват това, което им е от полза и преценяват или дават като Божия истина онова, което някой по-голям Лъжец от тях, им потвърждава.

Където има светлина, там има и съзнание. Клеветата е дело на тъмнината, тя не идва от светлината.

Глава 12 говори за 3-те умове, които имаме: Сетивен Ум или на сетивата. Междинен Ум: това е този, който вярва на всичко, което чува, и преценява според нарушителя или защитника; когато е насочен от съвестта, той е удивителен посредник, става инструмент за действие; нещата, депозирани в междинния ум, формират нашите вярвания.

Който има истинска вяра, няма нужда да е убеден; лъжецът не може да има вяра, характерна на Бога, нито пряк опит, нито вътрешен ум, който откриваме, когато водим до Смърт нежеланите, които носим в психиката си.

Добродетелта да познаваме дефектите си, след това да ги анализираме и по-късно да ги унищожаваме с помощта на нашата майка РАМ-ИО, ни позволява да се променяме и да не сме роби на тиранчетата, възникващи във всички вярвания.

Азът, Егото, е безпорядък в нас; само Битието има силата да установи реда в нас, в нашата Психика.

След внимателното проучване на глава 13 разбираме какво се случва с дефектния Наблюдател, когато той се среща с нежеланите Егота на което и да е братче по Пътя. Когато се самонаблюдаваме, спираме да говорим зле за който и да е.

Битието и Знаенето трябва да се балансират помежду си; така се ражда осъзнаването. Знаенето, без познанието за Битието, внася интелектуално объркване от всякакъв вид; ражда се мошеникът.

Ако Битието е по-голямо от Знаенето, се ражда глупавия светец. Глава 14 ни дава прекрасни ключове, за да се себе-опознаем; Ние сме божествен Бог, с един двор наоколо, който не ни принадлежи; отричайки се от него, което е освобождението и нека казват каквото щат…

„Престъплението е облечено в мантията на съдията, в туниката на Учителя, в дрехата на просяка, в облеклото на Господа и дори в туниката на Христос“ (Самаел).

Нашата Божествена Майка, Марах, Мария или РАМ-ИО, както я наричаме ние гностиците, е посредникът между Много-Обичания Отец и нас, посредникът между елементалните Богове на природата и магьосника; чрез нея и посредничеството ѝ, елементалите на природата ни се подчиняват. Тя е нашата Божествена Дева, посредник между Благословената Богиня-Майка на света и нашето физическо средство, за да постигаме невероятни чудеса и да служим на ближните си.

От сексуалния съюз с жената Жрица, мъжа се изнежва, а съпругата възмъжава; нашата майка РАМ-ИО е единствената, която може да превърне в космичен прах нашите Азове и техните легиони. Със сетивните норми не можем да познаем нещата на Битието, защото сетивата са плътни органи, пълни с дефекти, точно както е и техния собственик; Необходимо е да ги деконгестрираме, убивайки в нас дефекти, пороци, мании, привързаности, желания, всичко, което се харесва на земния ум и ни изпълва с толкова много съмнения.

В глава 18 виждаме, според Закона за двойствеността, че както живеем в държава или място на земята, така и в личния ни живот съществува психологическото място, където се намираме поставени.

Прочетете, драги читателю, тази интересна глава, за да знаете вътрешно в коя махала, квартал или място се намирате поставени.

Когато използваме нашата божествена Майка РАМ-ИО, разрушаваме нашите сатанински Азове и освобождаваме съзнанието от 96-те закона, от толкова много гнилост. Омразата не ни позволява да напредваме вътрешно.

Лъжецът съгрешава срещу собствения си Отец, а блудникът срещу Светия Дух; той блудства в мисли, думи и дела.

Има тиранчета, които говорят чудеса за себе си, те съблазняват много невежи хора, но ако анализираме делата им, откриваме разрушение и анархия; самият живот е отговорен да ги изолира и да ги забрави.

Глава 19 ни дава светлините, за да не изпаднем в илюзията да се чувстваме превъзходни. Всички ние сме ученици в услуга на Аватара; Деспота страда да бъде наранен, а глупакът да не бъде възвишен.

Когато осъзнаем, че трябва да унищожим личността, ако някой ни помогне в тази упорита работа, трябва да го оценим.

Вярата е чисто знание, пряката експериментална мъдрост на Битието, „халюцинациите на егоистичното съзнание са равни на халюцинациите, причинени от наркотици“ (Самаел).

В глава 20 ни дава ключове за унищожаването на лунния студ, в разгара, на който се развиваме.

ГЛАВИ 21 ДО 29

В 21-ва ни говори и ни учи да медитираме и размишляваме, да знаем как да се променим. Който не знае как да медитира, никога няма да може да унищожи Егото.

В 22-ра ни разказва за „ЗАВРЪЩАНЕ И РЕЦИДИВ“. Начинът, по който говори за завръщането, е прост; Ако не искаме да повтаряме болезнени сцени, трябва да изключим Азовете, които ни се представят; учи ни да подобряваме качеството на нашите деца. Рецидивът отговаря на събитията от нашето съществуване, когато имаме физическо тяло.

Интимният Христос е огънят на огъня; това, което виждаме и чувстваме, е физическата част на Христовия огън.

Появата на Христовия огън е най-важното събитие в собствения ни живот, този огън поема всички процеси на нашите цилиндри или мозъци, които първо трябва да почистим с 5-те елемента на Природата, използвайки услугите на нашата Благословена Майка РАМ-ИО.

„Посветеният трябва да се научи да живее опасно; така е написано“.

В глава 25 Учителят ни разказва за неизвестната страна на нас самите, която проектираме, сякаш сме машина за прожектиране на филм, и по тази причина, виждаме дефектите си на чуждия екран.

Всичко това ни показва, че сме искрено грешни; както нашите сетива ни лъжат, така и ние сме лъжци; скритите сетива причиняват бедствия, когато ги събуждаме, без да убиваме недостатъците си.

В глава 26 ни говори за тримата предатели, враговете на Хирам Абиф, Вътрешния Христос, демоните на:

1.- Умът

2.- Лоша Воля

3.- Желанията

Всеки от нас носи тримата предатели в психиката си.

Той ни учи, че Вътрешният Христос, бидейки чистота и съвършенство, ни помага да премахнем хилядите нежелани неща, които носим вътре. В тази глава ни учи, че Тайния Христос е Господарят на ГОЛЕМИЯ БУНТ, отхвърлен от Свещениците, от Старците и от книжниците в храма.

В глава 28 ни разказва за Свръхчовека и пълното невежество на тълпите за него.

Усилията на Хуманоида да стане Свръх-Човек са битки и битки срещу себе си, срещу света и срещу всичко, което се отнася до този свят на мизерията.

В глава 29, последната глава, ни разказва за Свещеният Граал, чашата на Хермес, бокала на Соломон; Свещеният Граал уникално алегоризира женската Йони, пола, Сомата на мистиците, от където пият Светите Богове.

Тази чаша на насладата не може да липсва в нито един Храм на мистериите, нито от живота на Гностичния Свещеник.

Когато гностиците разберат тази мистерия, техният съпружески живот ще се промени и живият олтар ще им е нужен, за да служат като свещеници в Божествения Храм на Любовта.

Нека в сърцето ти царува най-дълбокият мир.

GARGHA KUICHINES.

---

Всички права запазени! © ГНОСИС БЪЛГАРИЯ

---

---